увъ̀лчвам се, -аш се, несв.; увъ̀лча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Ставам лош, безмилостен; озверявам се. Час по час да ме нахоква, / че съм се и аз увълчил, / че човек няма да стана. Ботев. Ще изколя добитъка! — изръмжа чифликчията и очите му се увълчиха. А. Каралийчев. 2. Диал. Ставам на върколак; вампирясвам.
|